отиде си и вторият човек когото някога съм обичала искрено и безвъзмездно, който ми помага винаги и безпрекусловно, макар и да не иска да ми покаже явно колко държи на мен.
хубавото е, че поне той се връща от време на време.. а другият никога няма да се завърне, докато аз не ида при него...
дано поне ти не си отидеш някой ден, не искам да оставам пак сама..
***
На сбогуване
(Дамян Дамянов)
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клелачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе…
[...]