мрачна и трагична до самия край - така ме е обсебила че мисълта за нея ме преследва каквото и да правя.
днес я свърших - сутринта, преди работа.
това беше една от книгите, които поглъщах жадно с очи и не можех да се откъсна страници и глави наред; да се огледам в автобуса и да осъзная че съм прекосила половин София без да го осъзнавам...
абсолютен шедьовър и толкова потресаващо истинско и тъжна. невероятна книга! и заслужена нобелова награда за У. Голдинг