докато плачех с лице опряно в замазания прозорец, скришом, за да не ме види рали...
докато душата ми се късаше при мисълта за това което става с теб и колко си далеч...
докато зъзнех при спомена как дори не ме хвана за ръка дори за 5 минути...
слушах - let it be и се сетих за думите на веси
let it be, просто го обичай, Бог си знае работата...