....
В космическата си езда-
преуморен, пресит, преумен,
увиснал на една звезда-
ще огладней за шепа думи.
От студ небесен вкоченен,
ще зъзне за земя...
Разчоплил
в трошици, в дрипи дух ранен,
сбирам го за този ден-
света да утоля, да стопля.
Д. П. Дамянов