Понякога просто се събуждам сутрин с мисълта "Боже, колко красота на този Свят..!"
И излизам с усмивка..
и ходя с усмивка..
и живея с усмивка..
Колко е лесно..колеко е лесно, нали, животът да е сив, стените да са единствен събеседник, и никой да не те разбира, и ти сам да не се разбираш, и черното да е повече от бялото, и бялото да е просто част от сивото..да махнеш с ръка и да приемеш, че "просто скапания живот е такъв". Мислиш си, че на теб ти е наи-тъжно, най-много боли, най-самотен си, никой не те разбира, и дори се чувстваш нещо като мъченик, като малък герой в своите собствени очи че търпиш всичко това. А свъщност това е лесният избор. КОлко малко трябва, дапогледнеш живота с онези, другите очи. Да, живота не е идеален, но до Ин винаги стои и Ян, и чашата може да бъде наполовина пълна вместо на половина празна.
..И понякога ставам сутрин с мисълта "Боже, колко красота на този Свят...!"
И излизам, и ходя, и живея..с онова щастие - не щастието "заради", а щастието "въпреки"