Петър
Влизайки, се оглеждам за бирата и нещо за забиване, но Алекс е излъгал и за двете, явно въобще не е трябвало да бия всичкия път и да си развалям вечерта със социални дейности, имам изпит утре или може би в неделя, и точно сега някаква конфекция за невидимост би ми се отразила непоносимо добре. Обичайните хора с обичайните жестове и невменяемост : някакъв задръстен тип с камера се разкарва и пуска тъпи лафове с надеждата някой да му се върже за разговор или свирка(дрийм он); в коридора някакви от факултета по философия или нещо такова са наобиколили съвсем по вълчи готино маце и я давят в лигите си; Тайлър и подобни са се разплули на дивана и клатят глави на Мадона с лубрикантни усмивки, докато чакат баскетболните им фенки да съберат кураж и промил в кръвта; тъпите сноби си висят край шведската маса(бюро/ килим) и обсъждат простосмъртните и козметика; има и групичка гейове или момчета, които искат да ги мислят за гейове, или пък просто не са случили на фризьор; естествено, тук-там се разкарват типове като мен - с полупразна чаша бира и намусено лице. Мишел иска да отида в тяхната стая, където било в пъти по-яко и я питам дали има “Air”, тя казва, че няма и гледа мило, и изпуска някаква учтивост преди да покани останалите, а на мен дори не ми се слушат толкова “Air”, но и не ми се запива с весели хора, защото е заразно. Сядам на леглото да питам норвежците с пиърсинга за бира, а един от тях ми разправя с адския акцент вица за стюардесата с непреведимата игра на думи, която пак се правя, че схващам и се засмивам, Мишел излиза бързо с празна бутилка от водка и първокурсник под ръка, казвайки “Си ю, Питър!”. Става ми ясно, че: 1. в тяхната стая ще играят на шише и може и да намина; 2. преди това ще изтърпя кратка лекция на снобарите за съмненията им относно Скорсезе, защото говорят повече, отколкото си пият бирата.
Иза
Странно е, че пълното ни щастие трудно зависи от самите нас. Трябва ни някой друг с малко по-безсмислен поглед към света и ръце, които си знаят работата. В последствие се оказва, че нещастието си също не можем да управляваме. Почти съм забравила, че държа цигара, но някаква дългокосместа ми изписква на ухото, че ще запаля килима. “Тази е французойка”, си помислям и дръпвам веднъж, пускам фаса в чашката с евтино уиски, оставям я на шкафчето и взимам нечия по-пълна. По-късно един от кърканите мускули с добавка портфейл ще ми глътне цигарата, ха.
- което не значи, че следващите са кофти - те са различни като стил и като замисъл, сюжетът не е вече на преден план и, нали, това си е достойно за уважение. Обаче персонажите, персонажите от първите книги дотолкова впечатляват и ти влизат под кожата, че на повърхностните читателчета на сай-фай им стига да прочетат някое ревю и да кажат: “А, не, тия ги прескачам, нали съм чел най-продаваните”..
- Да, да. Абсолютно.
Мигел продължава да говори, а аз оглеждам това, което се случва или не се случва наоколо, като от време на време вмъквам “Ужас!”, “Нима?!” и “Мислиш ли?”, за да не заспи от този спор със себе си; беше споменал на някакво свое приятелче, че има още хашиш в стаята си и се надявам да не лъже, защото нищо не би могло да оправи петъчното парти за края на света освен хашиш и краят на света. И може би “Stayin` Alive”, защото Bee Gees са такива копелета, че без да искаш ти става хубаво като ги чуеш случайно. а сега пускат някакъв прогресив, който спокойно може да си го завре в прогресивния.
- ..въпреки че този на Линч е осемдесет и някоя. Просто дума не може да става за сравнение - нали помниш онзи от Сдружението в сериите? Стига, бе, това приличаше на русалка! Никакъв реализъм, никакво уважение към книгата, а терминологията и внушението си бяха буквално зарити от пясъка!
- Точно. Напълно си..
- Да не говорим за цвета на очите! Това си беше козметчно операторство и сценарий, с някаква абсурдна музика и декорите на “Стар Трек” или и аз не знам какво са си ..
Плюе ме, докато говори. И ми се затварят очите. Със сключването на клепачите учудващо как започвам да виждам по-голяма част от заобикалящия ме декор. Да, всички стават статисти и някой отгоре им плаща да бъдат в нереални гротескни роли. И на.. на двайсет хиляди персонажа има по един щастлив герой. Максимум двама, за да се влюбят и да си направят много малки деца с протегнати шаващи пръстчета. Действията се бъркат кога да почват и приключват, в последствие виждам Мигел да пълни чашата ми с бял ром, но вместо това тя се изпразва и дори ме е страх да не изчезне съвсем след малко. Тъйлър и другите от отбора по баскет вдигат някаква красавица и й дърпат роклята, а тя не си е сложила бельо и се прикрива с подноса от сандвичите; в него мога да видя как започвам да се усмихвам все по-широко, но всъщност усмивката ми не расте и съвсем изчезва.
- Тук е прекалено шумно - казва Мигел с онази усмивка и ми помага да стана.
Сигурно отиваме в стаята му.
Май вчера си смених специалността за