говоря глупости.. ама много. разбира се, че съм оптимист. понякога се губя измежду реалността и мислите си - затова. извинявам си се. много ми е глупаво, когато си мисля за неща, които не ме водят до нищо.. същото е и с общуването.. не обичам онзи тип разговори, в които дрънкаш, дрънкаш и накрая все едно нищо не си казал. като някакъв тв водещ.