Когато отворих очи слънцето беше високо, но вече не беше така топло, както би било преди 15 дни например... Закусих добре и отидох да поиграя футбол, а слънцето все така украсяваше прекрасния ден. Бойчо спомена, че ако не завали, ще отиде да поиграе тенис с баща си...
- Че защо да вали, бе Боби? Времето е страхотно. Няма да вали...няма!
...
Няколко часа по-късно стоях на прозореца и съглеждах черните чадъри през стичащите се пред очите ми капки,докато по телевизора даваха архиви от стари филми с нейно участие. Не беше из ведро. Валеше тихо и печално. Слънцето скри с длани лицето си, защото не искаше да повярва.
"Ти беше една от най-забавните актриси, които съм гледал..." - мислех си и знаех, че си го мисли и България. "Дъждът тук е плачът в душите ни... Тези сълзи са за теб, Пепа Николова... Почивай в мир. "