хващам се напоследък, че слушам някакви инструментални безумия и изобщо, ама изобщо не държа на думите. поне що се отнася до филмовата музика. изглежда добър компромис (или връзка?) между класическата и всичко останало. думите си искат много концентрация, а с това отвратително главоболие от два дена насам просто не мога. ако не е главата, стомахът ще ме дере. ако не е стомахът, дробовете ще са. ако пък с дробовете ми всичко е добре, ушите ми ще глъхнат, а това вече отказвам да приема. тялото ми се разкапва най-мръснишки и ме кара да мисля за него както хич не съм свикнал да правя. предателят се държа прилично до преди няколко дена, а сега важничи.
четвъртъците се оказват все повратни дни.