Защо го правиш, не искам повече от грубите ти уроци.
The art of a soft landing..не го умея.
Приземяваш ме всеки ден с такъв гръм и трясък.. всеки ден душевен инсулт.
Хората ти отглеждат странни градини
Отпред са хубавите цветя. иска ти се да отидеш, да легнеш в тях и да заспиш.
А отзад съдят тръни за хора като мен.
Тази седмица получих два.
Не стига, че ме убодоха смъртно, но и от тях се излюпи нечовешко количество тъга.
Трябва да съм го заслужила с нещо. Това нещастие, което ме прегръща любовно. Смуче живота ми и ми оставя само сълзи, да не е без хич.
Цялата тази болка
целият ми живот
жалката ми младост
и невъзможността да..
целият този панаир..
Защо тогава виждам красота в очите си?
Защо е за другите,
защо не е за мен..
will help me whipe away the misery i feel.."