довърших бутилката скъпо, обидно скъпо вино.
трябва да се изкъпя. утре пак по магистралите.
незная дали съм уморена. смея се. бременни котки под бара и сервитьорката си глади панталоните на една маса отсреща.
очните ябълки ме болят от бясно прескачане на картини през прозорците на коли, размити от дъжда като в детска рисунка, изхвърлена в мивката...
скуката от безкрайно повтаряне на един и същи езиков материал ме хвърля във впиянчени размисли за живота и това, че не мога да Я видя ме кара да се разплаквам глупашки, когато някой заговори за Коледа.
междувременно разни хора се появяват и изчезват като прилепи, обичат ме, говорим, аз не помня. малък сребърен блещулко на пръста ми от дравна рокерка, мятала коси около пилона всяка вечер в моя компания. странно. а си мислеше, че искам да чукам мъжа й.
хубаво е да си сам и да летиш посока надолу. някак се.... разграждаш.
спокойствие и крадени яблки, прецъфтели рози край влажния асвалт. някой някога е бил до мен.
give me a pair of wings and let me dive. i`ll never bother you again.
липсва ми. до обезвъздушаване. искам да ми пука малко повече за останалия свят. поне за повече от миг. но ми е... някак нейно. всичко. предназначено.