не знам, не знам, не знам, урбанистично ми е, отражения на светлини в прозорците на автобуса, луната като нелепо подут резен диня, някакви филми, някакви слънца, пътувания някакви. филми, халби бира, а косата ми е дълга, дълга, скоро ще стане по-дълга от мен и тогава пак не знам. тази сутрин убих сигурно 10 мухи, откъде се взеха. днес видях свободата в една риза на червено-сини райета, а после тя се качи в автобуса, само че с яке отгоре. някакви бели тенджери, хора, хора, накъде отиват всичките в тази нощ, в тази топла вечер, в тази последна вечер на втори октомври. получавам дебели пликове с проспекти, гледам български филми през пръсти, имам нож от дядо ми, той е правил дръжката. какво друго имам? имам ли нещо друго? ти можеш ли да готвиш кокошка? - пита мариус в по телевизията и завърта големите си очи.
преди един час всичко ми беше ясно, виждах всичко, всичко.