днес и метрото, нямаше начало и край...и не ми се слиза
онзи глас ми е така успокояващ "Внимание вратите се затварят"
колко ли време съм прекарала тук? и звука - заглушава мислите. а този смях, на моменти болезнено ми напомня моя.
стана ми леко страшно като минах люлин, отдалечих се май прекалено
имаше красиви хора! слушаше ми се остава и ми се прииска да живея в обеля; или някой като мен да не слиза и да остане в метрото да попътуваме просто ( да и точно като си помислих това установих, че има и други като мен...хе, стана ми едно топло ;) )
явно се сбъдват някой нещица
и сега, вкъщи...хубаво е да мечтаеш
бях го забравила
(can''t take my eyes of you)