Къщи!Къщи!Къщи!оплата уютност на бъбрещ телевизор и аз-заспиваща сред комарено жужене,леко полюшващи с етюлени завеси и китени възглавнички...Моята стая.С моите си неща.Лимонена.
Преди това-стая.Плътен,гъст къпинов мрак,мъчеща се от прокрадване светлина през гъстооранжеви пердета.Лъх на минало и нафталинени шкафове.Надписах картината,която му подарих зимата и която той закачи в старата си асеновградска къща.Тъмнозелено легло с размит горски пейзаж над възглавниците от бодяща вълна.Едно блуждаещо огнено пламъче,бягащо в копринения мрак.Зад малкото прозорче-успокояващо люш на смокинови клони.Това запомних последния ден от моято "странстване".спирка в стария Пловдив.Сън в неговта детска асеновградска къща.Неканени гости,цял следобяд прекаран скитане из спомените и нежността,която заключих във всяка негова пора.Топлата му длан,изглаждаща косите ми..Заключихме се от целия свят.Занемя.Беше излишен.Незнашителен.Незапомнен.Едно проточено"му" на животно от време на време навяваше реалност и лека насмешливост.Бяхме толкова цели и заедно.След месеци,дни на очакване го изпих докрай.Липсваше ми толкова много време,че миг преди срещата чувствах душата си умъртвена.Аз бях студена,той-тъжен.След миг зацелувах всяка сянка и вдлъбнатина на това малдо,почти детско лице,пухкаво меднорусо...Миг тишина!