Взех си два дена неплатен отпуск и дойдох в Бургас. Не по работа, ами просто да видя добрите хора с които станах приятели за има-няма три дена, да видя морето и да почина от порочния кръг на работа-спане-игране/работа.
Тодор е заспал зад мен, смятах да го питам дали няма да излиза за фас (не пуша, но съм добра компания). Кори ме зарибява за някакво ново движение из компанията да се пише и пише. Кори обича да зарибява и да пише и смятам, че ще се получи.
Кори ме изненада с блог на един приятел от когото въобще не очаквах такова нещо. Още повече не очаквах нещата в блога. Смятам сутринта, като се качваме на покрива с Тошо да си поговорим за това онова. Той се опита да ми вкара разни готини и мъдри неща за това колко го е грижа за мен и за моето бъдеще и как се притеснявал за кандидастването ми и blah blah yadda yaddaя. Въпреки че и на него точно това му предстои. Тошо е от хората, които от пръв поглед разбираш че е добър човек. Просто като го видях за пръв път преди година и на него пишеш "приятел".
Тошо се разбуди и каза че нямал цигари. Сега ще си легне в леглото.
-Пич си отвсякъде.
-Не, ти си пич отвсякъде.
-Добре, няма да споря с теб. -Тошо е прекалено заспал за да коментира каквото и да е било.
Докато разни мисли за лятото прелитат из главата ми, Тошо пожелава лека нощ.
-И утре сме на покрива, нали Мочка.
-Там сме Тоше, там сме.
Когато за последно бях тук (всъщност и за пръв път) беше на Нова Година. В разгара на празненството стои компания на балкона.
-Тоше, балкона ти е куц и не се вижда морето. - Споделям откровено аз.
-Искаш да видиш морето?
Тошо ме дърпа по стълбите нагоре по етажите. Излизаме на покрива, и двамата по чехли и пижами (пижамено парти).
-Ето това, Мочка, е морето.
-Тоше, това е морето. И все пак е куцо да не го виждаш от балкона си.