четири жени си говорят четири часа за работата, за ролър коастърс, за сънища и друго. влади каза, че е сънувала как прави секс с руса жена с лице на ангел във витрината на един магазин с шифонени пердета. същата нощ един неин познат сънувал как е сам в открития космос и от скука почва да прави секс със земята. аз разправях как съм сънувала, че дейв от депеш ми е мъж и как говоря с него по телефона. той е съкрушен, защото не може да откаже наркотиците, а аз го успокоявам, че всичко ще бъде наред. и той се успокоява. въпреки, че е потен и трепери. много бири. а пък вчера едно мохито, второ мохито и таня. накрая танцуваме сред някви селяни. откога не съм танцувала.. и аз съм облечена като за истинско парти с истинска музика, а там някви грозни хора от селата. грамофон. какво можеше да се очаква. така и не стигаме до ясен петров, защото нощна софия е по-интересна. и разговорът за животите ни - също. утре е понеделник. и трябва някакси да преодолея неделята. тази "бледа сянка на жизнената събота" както беше казал един човек в една книга за един кълвач. мисля си за северните ветрове и как внезапно довяват нечий глас, който ти звучи почти като твоя собствен. дори не ти се вярва, дори не можеш да го обясниш. на никого. и с никакви думи. просто седиш на брега на едно тъмно синьо море без минало и бъдеще и гледаш как в хоризонта синьото се слива със синьото. мартина звъни и трябва да разбера и тя как я кара на луната. все пак това е мартина.