искам да съм...
не това което съм.
искам да съм кучка. да не ми пука за хората. да не се разстройвам като виждам как те никога не си говорят и ужасно се страхуват да споделят какво чувстват.
искам да съм самодостатъчна и да нямам нужда от друго същество. да съм щастлива със собствения егоистичен свят и нищо да не може да пробие черупката ми.
защото явно вече иначе не мога.
как бих могла да оцелея, ако за всеки човек, към който се привържа страдам толкова.
не мога да си представя че винаги ще е така.
трябва да има изход. но единствения който аз виждам е просто да престана да се привързвам.
така няма да има никаква драма, но поне ще се запазя.
стъкления свят ще остане цял.
и уви, ужасно самотен...
може би това е мисията ми на земята.
може би...
може би...