Човек все търси нещо или някой.Не можем ли да живеем без да търсим,чакаме или искаме?
Има едни моменти в моя живот,когато се нуждая от някой така,като че ли на другия ден ще умирам и нямам никакво време.Тогава си мисля за някое топло местенце и чаша ароматен чай с мед.Аз се олицетворявам с чая.Той е горещ,трябва да го изчакаш да поизстине малко,и после да го пиеш на малки глътки.
Медът е някой,който ми липсва.Той е много сладък,ухае на хубаво и има красив цвят.
Какъв чай бих била аз,ако ми липсва този мед? Никакъв!
И...докато пия чая,си представям как някакви горски джуджета са откраднали рецептата за чудния мед от пчелите...незнам защо им е трябвало да го крадат,все това си представям...те са 20 на брой...групата е от различни джуджета...има джудже - футболист,дори джудже - културист!...Те само са набили пчелите,за да могат другите 18 джуджета да отнесат свитъка с рецептата...това все едно в днешно време да откраднеш рецептата за кока-кола от Дъ Кока-Кола Къмпани!!! :)
Джуджетата са знаели пра-древната мъдрост,че чая и меда се харесват и не могат един без друг...те също като мен имали чай,но нямали мед.
А,пък като си направили и мед,всичко станало приказка :)