Слънце, листа и леко усмихната тихо тъжна тишина. Иска ми се да се отдам на джаза, а вчера пропуснах Закир Хюсейн. За сметка на това се разхождах покрай реката, прибрах се вкъщи и си направих свещник за домашен уют.
Една седмица почти само тишина, започвам да се усещам все по-себе си, все по-изчистена, напипвам леко леко къде се намирам в картата на живота, в картата на света. Подсещам се какво искам, и какво не искам вече.
Един от онези моменти в които се оглеждаш а нещата лека по лека се избистрят. Изниква невидим надпис:
You are here.