Слънчева мъгла се стеле сега по сградите, както сутринта се стелеха облаци. Спуснати до земята като завеса, която се вдигна постепенно с началото на ежедневната постановка. Привидно няма слънце, само светлината предизвестява пристигането му. Разни цъфнали в розово дървета и един жълт храст светят през мъглата. В сутрешната вселена няма сгради, нито прозорци, нито очи, нито хора. През мъглата черни клони се преплитат и зенитът е набучен на тях като памук. Въздухът от време на време проплаква от възпорг по някоя и друга кондензирана капка. Звуци няма. Дихание