стига вече!
не мога.
уморих се.
винаги бягаш. не разбра ли че животът е твърде кратък и все някога ще стигнеш себе си.
не искаш да се видиш с мен.
защо ли?
може би съм ти омръзнала?
може би съм ти банална?
може би се страхуваш от моето съжаление?
а може би се страхуваш да не те смажа със силата на духа си?
когато исках да ти помогна да намериш и ти сили
когато исках да ти дам обич за да вярваш в себе си
когато бях готова на всичко за теб
ти не пожела
защото вярваш че е по-добре да си сам
добре
аз уважавам решението ти.
но знай
че колкото и да те обичам
колкото и да искам да ти помогна
не мога да се жертвам вместо теб
не мога да направя първата крачка
не мога да се променя вместо теб
не мога да повярвам в себе си вместо теб
мога само да те обичам и да се надявам че някой ден ще разбереш това в истинския смисъл който влагам в него.
тогава може би ще бъдеш щастлив:)