Често ще пиша пародии на избрани откъси от любими мои книги.Така,както аз ги чувствам.Така,както аз си ги представям.Първата пародия е на откъс от "Кралица Марго" на Александър Дюма - Баща.
Това е точно този откъс,в който Шарл IX е разбрал,че са поискали да го отровят по желание на майка му Катерина Медичи.
"Какво правите?Какво точно желаете от мен?Смъртта ми?...Имате я,още тази нощ,този час,тази минута!Само веднъж да свърши този Ад!...Вие сте като един призрак в този дворец,който носи ключовете на всички врати,ходи нощем и влиза по стаите...искате всички тайни да са и ваши...О,демон! Вие не сте кралица!Вие сте демон!...Тези ключове не ви дават правото само да влизате по стаите,но и да заключвате душите и съдбите на хората,които ги обитават...О,не,ти искаш само моята смърт!Искаш смъртта на собствения си син...Майко!Аз съм омразния крал на Франция,не съм твоето любимо,единствено дете - Анри,което е много,много далеч от тук...заради него искаш моята смърт...Сякаш нарочно се обличаш в черно...цветът,който само подсилва усещането,че не си човек,а чудовище....О,жалък крал си ти,Шарл!Твърде жалък...А,тази кръв?...Тази кръв от мен!?!"
Кралят се сепна от бълнуването,в което беше изпаднал,тялото му се сви и от устата му избликна кръв.Той я изплю по плочите,покри лицето си с ръце и заплака тихо.Шарл беше сам в покоите си,до него беше разтворена книгата за лов,която беше отворена на една определена страница. До леглото му беше свито безжизненото тяло на любимото му куче.Само няколко свещи бяха запалени,но и те догаряха вече.
Покрай стените се дочуха стъпки. Звън от ключове,щракане и отваряне на врата.Шарл потръпна и червенината от бузите му изчезна безследно.В тъмното се открояваше тъмен силует.
-Дойдохте да се уверите дали съм мъртъв,нали?- прошепна краля.
Тишина.
-Слушам ви. - каза по-високо.
Фигурата се доближи до свещниците и започна да пали свещите една по една.На постепенно изникващата светлина ясно започна да се очертава безчувственото лице,властната фигура и бледите,сухи ръце,отрупани с множество пръстени.Кралицата-майка сякаш не беше чула думите на сина си.Шарл отново бе закрил лицето си,но този път само с една ръка,като страхуващ се от светлината.Или от фигурата,която я донесе...Измина много време,докато кралицата запали всички свещи в покоите на краля.
-Как сте,дете мое? - бяха първите думи на Катерина Медичи.
Кралицата не дочу отговор на въпроса си и се обърна към мястото,където лежеше краля.Челото му блестеше от капчици пот.Бледата му длан покриваше лицето му малко над устните.Изглеждаше като че ли спи.Тя се приближи и застана до него.Поколеба се за момент и след това погали русите му коси.Извади една кърпичка от роклята си и избърса с нея потта от челото му.
-Шарл! - каза тихо,но настойчиво Катерина Медичи.
Кралят отметна ръката от лицето си с все същото небрежно настроение.Кралицата погали лицето му.
-Отмина ли треската ви? - попита тя.
-Треска!?! - изправи се в леглото си краля,гледайки бясно.- За каква треска говорите?Вие искахте да ме отровите,ваше величество! - извика с болезнен глас Шарл.
-Не ставайте смешен. - отвърна спокойно кралицата. - Вие бълнувате!Трябва да поспите тази нощ,Шарл.
Кралят отблъсна ръцете на майка си,която се опитваше да го накара да легне отново,и се изправи нестабилно.Слабостта веднага го залюля и той се хвърли към една от стените.Очите му блестяха от сълзите,които задържаше с неимоверно усилие на волята си.
-Вие сте демон! - извика изтощено той и се разплака.
В стаята влезе един придворен,дочул шум в кралските покои.
-Донесете нещо за вечеря на краля.Веднага! - заповяда кралицата.
-Доведете Рене!Парфюмеристът на нейно величество.Веднага!-извика Шарл.
Придворният се обърка то тази двойна заповед и погледна към кралицата безпомощно.
-Чухте заповедта ми. - каза тя и го отпрати с ръка.
Шарл IX се беше облегнал на стената.Лицето му беше мокро от сълзите.Той гледаше кралицата.
-Още утре,Вие и вашия Рене ще увиснете на бесилката!-прошепна той.
Катерина Медичи се усмихна така,както когато слушаше детските измислици на малкия си син преди много години.Тя се приближи към Шарл с разтворени ръце и каза:
-Вие сте уморен,дете мое.Вие имате треска.Вие имате нужда от Вашата майка.
Два часа по-късно в покоите на краля,освен кралицата присъстваше и неговия брат,Франсоа.Катерина Медичи беше заповядала да го събудят и да го доведат при краля.Франсоа изглеждаше както винаги,по-блед и от болния си брат. Лицето му изразяваше страх,недоумение и едно неловко прикриване на тези две чувства.Шарл беше настанен до масата,а пред него все още стеше блюдото,недокоснато откакто е поднесено.Той беше втренчил очите си в него и не помръдваше от мястото си.Изглеждаше като безжизнен.Катерина Медичи не сваляше погледа си от него.Нейният поглед,все един и същ към всички,както към слугите,така и към децата й,беше абсолютно подобаващ на изискванията за кралско благоприличие.
-Трябва да се храните,Ваше величество. - каза кралицата.
-Вие ще опитате ли храната,която ми давате,преди да я опитам аз? - попита Шарл.
-Знаете много добре,струва ми се,-отвърна кралицата- че ви обичам и не бих позволила да ви поднесат нещо,което може да ви навреди.
-Какво лицемерие!...-прошепна краля,все така загледан в храната пред себе си.
-Казахте ли нещо? - попита Катерина Медичи. - ...Ето,брат ви,Франсоа е тук от един час,а вие с нищо не сте показали,че сте забелязали присъствието му.
Шарл бавно отмести погледа си към брат си,който наблюдаваше цялата тази сцена с нарастващ ужас.Лицето му изглеждаше така,сякаш се намира в стая с две чудовища.Смяташе,че всичко това е направено и подготвено само заради него.Внушаваше си,че и двамата,кралят и кралицата, искат само и единствено неговата смърт.
-Франсоа?-каза Шарл.
-Ваше величество...-каза тихо принцът и се поклони леко,като погледна за момент лицето на майка си,но не успя да прочете нищо по него.
Кралят се усмихна леко и каза:
-А,вие?Вие,Франсоа,бихте ли опитали тази храна,която ми е сервирана?Бъдете така добър,братко,доставете ми това щастие да бъда обичан като истински брат от вас!Наистина....ще опитате ли тази храна?Смел ли сте,Франсоа?Ако се усъмнявате,че някой може да е поръсил със ситен прашец това месо,като със сол и ако,случайно това не е нищо друго,а отрова...
-Достатъчно,Ваше величество!-прекъсна го властно Катерина Медичи.
Франсоа напълно беше изгубил почва под краката си след тези думи.Той смяташе краля за нещо като болен,а майка си...за нея не се съмняваше,че е способна да поиска неговата смърт и дори това да е последната му нощ.Сега вече всички тези внушения и страхове се изписаха ясно на лицето му.
-Какво има,принце?-попита го престорено загрижено кралицата.-Изглеждате много по-блед,може би,защото ви обезпокоих тази нощ?Но,вие знаете,че краля има нужда от нас,Франсоа. Затова правете това,което ви нарежда негово величество.
-Но,Негово величество каза...-едва произнесе Франсоа.
-Негово величество не се намира в най-добро разположение тази нощ!-отвърна Катерина Медичи с тон,който не търпи отказ.
-Мога ли да разбера какво означава това,преди всичко?-попита Франсоа,който не искаше да гледа майка си в очите,за да избегне бесния й поглед.
-Това означава,скъпи ми Франсоа,- обади се Шарл.-че ние сме любимите синове на своята майка.-Той погледна кралицата в очите.Надяваше се с тези думи поне малко да я уязви. - Подайте ми ръката си,Франсоа.
Принцът се приближи до краля и положи дланта си в неговата.
-Вие треперите! - каза Шарл.- Сега аз знам,че треперите заради мен.Не заради друг,а заради своя крал!Вие ме обичате,нали?Единственият човек в този дворец,който ме обича и който би дал живота си за мен сте вие,нали,Франсоа?...Обичате ли ме? - очите на краля бавно започнаха да се насълзяват и той закри лицето си с ръце.
Франсоа не се осмели да опита от храната.Беше ужасен от мисълта,че някой от двамата,Катерина Медичи или Шарл IX,иска смъртта му.Сега,в тази нощ.Смяташе двамата за достатъчно луди и способни на това.Не знаеше на кой да се довери...
Катерина Медичи продължаваше да наблюдава всичко това като екзекутор.
Шарл IX се изправи от мястото си.Излезе от покоите си и изтича по коридорите.Неговият плач се чуваше навсякъде из двореца:
-Обичате ли ме?!?....Има ли някой,който ме обича?....Обичате ли ме?...Някой,който ме обича...