чакам и чакам, ще се побъркам от чакане. чакам в стартова позиция, вървя, тичам напред през глава, стоп - и чакам. това не е защото нищо не правя, напротив. но ще почина от това проклето очакване всичко да се случи най-сетне. просто да видя резултата от това блъскане и чакане. чакам да заспя, а после - да се наспя може би. чакам да съмне, чакам се видя със свободно време. чакам, а едновременно с това имам и плашещото усещане, че не успявам да се справя с всичко, което правя - чакайки. чакам това голямо нещо, което ще се случи. трябва да се случи, защото няма друг начин. дано не се окаже, че през цялото това време съм чакала да се появи краят на някоя задънена улица. не ги обичам дългосрочните планове и толкоз. твърде много нерви се прахосват по тях. сигурно трябва да се науча на повече търпение. това не е нещо, което някой ти показва и ти поемаш. в това си сам и няма друг начин. всичко е в твои ръце - прекрасно е, но и плашещо. виждам как се смалявам до малка восъчна топка, която някой люспест гигант разтрива между огромните си грапави длани. сплесква ме на монета, за да ме превърне само след минути, след час, след ден отново в дребно лоено топче. колко човешко е да ме е страх, а и да беше оправдание - не е. чакам да се случи важното, а усещам как губя връзка с безценни за мен хора, понеже така ме е зашамарило проклетото ежедневие, че неусетно ги принасям в жертва на нещо, което не знам дали ще се случи. а чакането - чакането е страничен ефект. никога повече от сега не съм искала да кажа ''обичам те'', да изтрия всичките си закъснения, липси, отдръпвания, затваряния в себе си, пропуснати телефонни обаждания, съобщения, оставени без отговор, лоши настроения, рязкости, всичко. не успявам да съм опора, да утеша, да прегърна, да кажа, че със сигурност има и по-светли дни и да звуча убедително. няма ме, където трябва да бъда и това ме кара да се чувствам малка, адски малка. безсилна съм пред този великан - времепространството, което ми е завързало очите, спънало краката и само аз знам колко ме е яд, докато си играем на сляпа баба. но ще играя докрай, пък ако ще и да ми изпопадат зъбите от стискане.
моля те, бъди силна.