А: Искам да се оттърва от нея, толкова е обсебваща и властна, лицемерна, себична и безотговорна(!!!)
Б: Но всъщност е тъжно-слаба, неразбрана и отхвърлена от всички..
В: Затова иска да я харесват и си доставя обич по различни начини.
А: Оправдаваш ли я?!??
Б: Не знам. Тя ме оправдава.
А: Или осъжда?
В: И двете. Тя е нееднозначна и неедноцветна. Не може да се определи с дума, още по-малко с чувство(защото дотолкова сме свикнали да назоваваме чувствата си, че вече не е задължително да ги изпитваме)
А: Това не е на добре..
Б: Кое? Това, че животът се е превърнал в навик ли? Или фактът, че тези които осъзнават това са отхвърлени от обществото?
В: По дяволите обществото, на мен ми стига само един човек!
А: А ти стигаш ли му?
Б: Аз съм малка. Аз съм бълха. Комар. Муха. Хлебарка.
А: Продаваш хляб?!
В: Продавам си надеждата. Средно износена, почти без кръпки. Ако нямате пари, платете ми с любов.
А: Искам да бъда обичана, защото съм слаба и самотна.
Б: И себична, обсебваща, властна лицемерна и безотговорна.
В: Аз съм тя и тя е аз. И винаги ще е така.
***
Не знам какво да правя-
в мен живеят две души. (Сафо)
***
пак е имала късмет, че са били само две..