Помня датата на коя замина за Жирона.
"понякога отдавнашни пролети пълни с топлина и аромати разцъфват още веднъж в нас. И ние ги пренасяме през сегашната зима, запазвайки ги с гърдите си. А после един ден тези отдавнашни пролети започват да ни пазят като се намерим отвъд прозореца, където студът не е само картина.”
Девета зима вече у мен. Предтсави си сега две такива пролети, които се докосват като две ливади с ароматите. Ето какво ми е нужно вместо наметало-
си ми написала на картичката.