Пак ме е обзело онова ужасното, онова, което ме кара да крещя наум, да ритам празни тенекии от маслини и да си представям как извивам вратове, като изцеждане на мокра дреха.
Видях в каква застаряваща жена има опасност да се превърна след 20 години. С грозна блуза на лелка, яке от изкуствена кожа и две пълни торби. Тичаща към автобуса, тресяща торби и надарености, уплашена да не би да изпусне автобуса, да не би да й се счупи тока, да не би да се спъне и падне, да не би да се счупят яйцата, да не би, да не би...
Не мога така да живея. Искам карирана вълнена шапка с козирка и две уши с кафява мека кожа, загърнати нагоре.