... и за миг не биваше да се усъмниш ...
... може би ще пожелая, както повечето хора пожелават, може би ще ти подаря думи, както повечето хора подаряват, нещата, които аз желая, да си пожелая, и аз желая да си подаря ...
Днес ми мина под знака на твоя ден. Понякога не е нужно да личи. Заради тези все изтекли сесии, го пиша втори път и макар да е без значение ще ти кажа, че това ми е единствения втори път в живота. За всякога. (не/явно ме стимулираш)
Та, ще напиша малка част от това, което все се заричам да ти кажа и все не намирам кондицията и езика, с които да го направя.
това е за
красивата
единствена
уверена
силна
детски слаба
искрена
страстна
воле-безподобна
лабилна
безумно устойчива
упорита
любима
и любяща
щастлива, да, именно щастлива
усмихната
разплакана
властна
тропаща с крак
спокойно присвила очи в презрение
категорична
неподправена
!твоя!
Димитрина
В няколко посоки.
Смелост и сила.
Смела си безгранично и всеки ден си измерваш силата. Насилието над останалите е малка брънка в сравнение с веригата, с която пристягаш собствения си свят. Нахлуваш безпроблемно в чуждите страхове, разбиваш с имагинерен пасатор чуждите емоции, разсъбличаш в първичната им голота всечии души и ги оставяш опулени да се взират в изображението на единственото вярно огледало. И никой няма никога да те забрави, з'' стрелите на истината са забити прекалено дълбоко, гледката на разголеното его е вманиячаващо натрапчива, и преповтаряща се всяка сутрин в оня бегъл поглед в огледалото с пълна с паста за зъби уста. Това е ясно, че го можеш.
Сега го направи със себе си. Пред тях. Пред някой, може и непознат. Съблечи всичко от себе си, остани безобразно разголена и се огледай в неговите очи. Не, не в тези от плаката на стената. В реалните очи, на някои не/познат. Подари си силата и смелостта да нахлуеш в собствения си свят!, да го направиш на несгобяеми парчета, и да го връчиш събран в изтъняла наелонова торбичка, на действителен човек, да го подрежда. Не, не, не на себе си.
Да, знам че си безкрайно искрена, във всичко което казваш, знам че си изстрадано убедена, във всичко което споделяш, споделяш до край, говориш открито и честно за всичко. Искреност ли казах, глупости. Пози. В искреността.
Просто излез от тях. Тръшни вратата. Виж се с голяма компания и цяла вечер си мълчи. Хората говорят, спорят, грешат. Но ти бъди смела и силна и си мълчи. И ако ти се плаче, плачи. Защото може и да си луда, но си достатъчно смела и силна, за да го направиш.
Задържане на щастието.
Субективното.
От онова, на пейката в Южния парк.
От онова заблудното, на целувателната двойка по Ботев.
От онова мимолетното, на очакването.
Щастието е в теб. Не е навън. Ти това го знаеш. Но разгледай щастието на останалите. Всеки, които го е намерил заслужава да бъде обичан. И заслужава да се научиш от него, как се справя след това. Може да е баба от Дядово, или арабин от дюнерите, може да е много различно от твоето усещане. Нечии пътища са трудни, но това няма никакво значение. Несъзнателното намиране понякога е по-ценно от стремителното доживотно изследване. Ти си цялата щастие. Време е да се научиш да го управляваш.
Смирение.
Със собствената си разбунтувана същност. Смирение пред теб си.
пост скри/п/т
Днес цял ден ми се върти в главата, че всеки човек иска да е важен и че може би не позволяваме на хората да се почувстват важни спрямо нас. Сетих се, като поисках да ти кажа, че те обичам. Дори аз си спестявам тези думи за теб. Защото смятам, че би трябвало да го знаеш. И защото се страхувам. И защото ти си! силна. А искам, искам, всеки ден да ти казвам, че си неотразима, че помня извивките на къдриците, че смятам ума ти за бърз и поразяващо точен, че тези устни са именно по женски изкусителни, че погледът ти е честен, дори с присвити очи. Че някои път искам да си мълчим, без мозъкът ми да смята сто хода напред. Дори, че се разплаках в момента.
... но предизвикваме хората да ни казват недостатъците, защото за останалото сме твърде уверени, твърде скептични, премного взискателни, отчайващо мнителни.
А понякога след като чуеш обичам те, няма нужда нищо да кажеш.
И исках да кажа, че ти пожелавам, да предизвикваш и приемаш хората, които те харесват. И да ги оставиш свободни да те харесват. И да оставиш себе си свободна да те харесват.
Нямаш представа колко много те обичам.
Обичам те, Димитрина.