партито за откриване на офиса
стаси. плами. светльо.росен.велина.сандрин, която пее на български. някакви хора които не познавам.
деси.рали.еми, която плаче, докато чете словото за откриването.
излизам на терасата за да не се засмея.
нещата са толкова различни, когато знаеш какво е под повърхността на любезните усмивки.
подаръци.цветя.свещи. тиква.от ония голмите, оранжевите.
ти.
приятелката ти п, която веднага си представям като груба селянка на полето. силвия и теди кацарови.
сашо.ицо.
всичките звезди.
петко и иво.
хора на изкуството.
сангрия.балони.
трябва да си ходя. търся си раницата 20 минути.
материал за офис площите.
прибирам се гузно и измислям някаква лъжа че съм си загубила ключа. н се усмихва и си тръгва.
пак изоставаме с плана. дежурните крещят.
чувствам се гузна.
тъкмо всички си тръгват и решавам да пиша.
обаждам се на мимка. тя не не може да си отвори вратата.
усещам по гласа й че ще се разплаче.
опитвам да пиша.
компютъра ме предава.
тръгвам към къщи, за да отворя на мимка, която ми обяснява притеснено че "дори митко не можа да отвори, и отивам у тях за да не стоя на стълбите".
чувствам се ужасно изнервена и сама и решавам че ще се напуша като се прибера.
обаждам се на борис. той ми задава философски въпроси, а аз му изливам всичко дет ми е на душата в две стегнати изречения без пунктуация.
прибирам се. отварям успешно вратата.I am the hero of the day!
извинявам се на мимка, тя на мен...показва ми синката на коляното от опита да отвори вратата.
говорим си.
мисля си отново за теб.
без емоция. само с любопитство.
после те сънувах.добре че не помня какво...