главата ми започва нежно да се отвинтва и на нейно място зейва дупка, поръбена с блестящи камъчета. от тук ли трябва да влезе духът на този ден?
може да бъде и по-красиво. както и по-мрачно. мисля...
искам дъждът да влезе в стаята и да потопи всичко в киселинни изпарения. искам да се пречистя от боклука на града като се зарина в него. искам да дръпна тапата и всичко да се излее през сифона в канализацията. през това време може да свирим на стари консервни кутии и пробити тенджери с дървените лъжици на баба. те са две, но ще стигнат. когато има желание, има и още нещо...
има нужда от малко любов. и самота. но последователно, а не едновременно.
отивам да си ги взема от хладилника.