аз съм лунатичка.
гледам омагьосана луната и си мисля как не съм там където съм, а някъде другаде.
мечтая си за друг живот. не този
усещам как вечер когато заспивам душата се отделя от тялото ми и се моля понякога да е за последно.
глупачка!
успях да разтревожа и без това разтревижената си майка със своите душевни терзания.
имаше ли смисъл?
нима някой би могъл да ми помогне...
може би след пълнолунието ще се оправя.
може би ...
а деси каза, че догодина също щяло да е ужасно ...трябвало да търпя защото било изпитание на волята.
не мога да търпя.
вече.
само мрънкам и досаждам на хората.
не съм такава.
не бях
какво стана?
ще бъда ли пак предишната?
не искам да съм това...
не искам да съм душевноболна.