Дрязнят ме хора,които се хранят бавно...сякаш есента е прекалено кална.Не знам в какво се превръщам.Това е въпрос.Гледайки към витоша през полуотворения прозорец,на фона на ослепяващия залез се очертават сините ми недотам изпрани чорапи.Затварям очи.Светли точици по вътрешното на клепачите ми,остатъчен зрителен образ.трябва да приключа с това.сините страници и ше започна с бяло.цветни ивичесто.Въздействащи пространствени планарни пръчици следобеда...заспивах.От колко време не мога??!Искам да си запаля пръчица сандалово дърво .Спомени от Истанбул на бюрото ми,оцветено с лак за нокти шишенце от орхидея...Купих си стъклен шах,мечтая си за партия на покрива.малкият принц.
Онзи ден като бях в плд валеше.Мокро.Изпръхваща влажност.Ядох "лахмаджун"на място наречено "GARDEN",нямаше музика а зелени стъкла.После отново в "черната къща" сгушена под натюления прозорец.Бях си повече от в къщи...