аз съм онази умна физиономия в грозна кола, която седи зад волана на безбензинния си трабант и мечтае. искам да вървя до тотално омаломощение, да не помня билетите за самолет, държавите, да не усещам глад и жажда, а от безсъние да не знам умора. искам да замина, а пътят ми да няма край. искам да се махна, да забравя хората, кожата ми е безчувствена от прах, вятър, град и изминати километри. искам да спя на пусти гари, на прекачванията между два полета, с единия крак в една държава, а с другия в следващата. искам паспортът ми да не знае празни страници, а главата ми да се блъскат ветровете на четирите посоки на света. и така докато всичко тук затрепти от болка по изгубени лица и площади. докато всички граници и митници се разтворят в пространството и замечтая да се завърна.