~ 7535 ~

Архангелов ден

suicideNov 8, 2006
Преди около час се разходих из Борисовата градина за последно. Какъв хубав ден е днес! АрхАнгелов ден :) Утре заминавам за Бургас... Докато се разхождах покрай пейките,минавайки покрай една от тях случайно видях онзи старец,който съм описала в поста си Rape me.. Същият.На същата пейка.Той се загледа в мен и ми махна с ръка.Аз се приближих и го поздравих.Седнах до него. -Ха!-каза той.-Каква среща! Аз се усмихнах и му кимнах в знак на съгласие. -Как сте?-попитах го. -Много добре.Благодаря.Вие как сте? -Странно. -Тоест? -Няма значение. - махнах с ръка и се усмихнах. -Не се ли радвате на хубавия ден днес? -Радвам се. -Утре пак ще е хубаво времето.Винаги,когато има такива дни,съм тук.Ако искате...можем да се видим и утре. Усмихнах се. -Утре заминавам. -Къде? -У дома. -Вие не сте от София? -Не. -Къде живеете? -В Бургас. -Нима!Вие сте от Бургас!-учуди се дядото. -Да. -Защо се прибирате?-попита той.-Който е дошъл в София,не се е прибрал у дома си.Столицата ще ви липсва... Аз го погледнах. -Знам. -От колко време сте тук? -Две години. -Не е малко. -Да..имам чувството,че съм прекарала тук не две,а десет години. Старецът се засмя. -Така е.Вие сте млад човек.Имали сте много срещи,вероятно.Много преживявания,които няма да забравите. -Да. - беше единственото,което успях да отговоря,защото усетих една тежест в сърцето си. Толкова е невъзможно.От една страна се радвам,че се прибирам в родния си град.От друга страна ми е много тъжно,че напускам София. Старецът се приготви да тръгва.Стана и ми подаде ръка за сбогом. -Е,пожелавам ви лек път утре и ако се върнете някога в София,може пак да се срещнем някой ден,на тази пейка. -Някоя пролет,може би... -Да,защото зимата е много студена и не идвам. Стиснахме си ръцете и той ме погледна в очите за последно.После си тръгна.Аз го наблюдавах,докато се отдалечаваше бавно. После се загледах в дървото,което беше отсреща.Въздъхнах силно и се разложих на пейката.Две катерици се гонеха от дърво на дърво.Проследих ги с поглед.Първо на едното дърво,после на другото.От клон на клон.Скок-подскок...Стана ми смешно и се загледах в небето. Усмихнах се :)