"животът е отричане от вярванията ти,докато се усмихваш с други".
а вън някой се смееше, все едно от това му зависи кожата и трябва да увери целия квартал в радостта си. имаше скандал.
момчето изпращаше момичето и се скараха, задето не му е казала "чао". точно под терасата. след двайсет минутна драма се сдобриха. преглъщане на истината за сметка на личното щастие,което пак си е егоизъм. калпво кално клиширано корумпирано коронен егоизъм. защо въобще обръщаш внимание, казвам си, толкова ли държиш на тъпите си ценности, истини и прочие лайнярства?! когато можеш да се усмихнеш и да станеш част от. дали те си го задават, този въпрос? едва ли.
вън имаше и една мършава котка. погледна мрачната им физиономия и си облиза лапата.