ех, вечери като тази, които взаимно си подаряваме с <b>Ива</b>, са в списъка ми на "most treasured moments" :)
знам ли, просто се получи... за пореден път :)
както си мислех, че вечерта ще бъде самотна и в края си - семейна (за мен), а за нея - мрачна и студена с надвисналата заплаха на буреносен поглед под кръстосани в неодобрителна мимика вежди-- всъщност се оказа, че по стечение на обстоятелствата, нито аз бях сама, нито тя - в <i>ill</i> (дето се вика!) настроение.
отново благодаря, <b>ДДС</b>, за доверието ти в мен и за това, че с теб сме си.. <i>с теб</i>!
това бяха най-сладко изплъзналите се от съзнанието ми часове от мнооого време насам :)
така неусетно минава времето, когато прекарваш добре (но напълно - в моменти, когато не ти трябва <i>нищо</i> повече от това, което имаш! oh, what a bliss!; а не когато ти е кеф, но все пак си имаш едно наум...)
и окончанието, завършекът на цялата история - с дарението, което направихме, като че ли свърза всичко заедно и нас двете още повече, защото някакси си заслужаваха големите порции и шестте лева, щом се намеси и трети в уравнението с 1kg в остатък :)
<i>bon apetit</i>, lady! and a warmer Winter...