Имало едно време една много кисела листна въшка, която тровела живота на всички насекоми, живеещи във Великия стар дъб. Самият Велик стар дъб хич не можел да понася как тази злобарка дъвче всеки ден по малко от листата му, но нямало какво да направи - пробвал няколко пъти да разтръска листа, тя падала и той си отдъхвал за няколко часа, докато не усетел че отново нещо гризе най-красивите части от короната му.
Един ден на листната въшка, която никой не понасял, й станало много мъчно, че всички я мразят и решила да стане весела и добра. Слязла от Великия стар дъб(който в този момент спяли не разбрал за нейното отсъствие(иначе сигурно щял да запляска от радост с корени, че се е оттървал от омразната гадинка) и се запътила към своите познати листни въшки, които живеели на другия край на гората(поради простата причина че и те не я търпяли). Киселата листна въшка, която искала да стане весела и добра, тъкмо била направила първите 4 крачки и половина от своят променен живот, когато един кален ботуш се стоварил върху заблудената и листновъшкова главица и с това прекратил малката й мечта.
Извод: Винаги когато решиш да направиш нещо добро, се намира кой да те премаже. Понякога това си ти самият, неволно погледнал се в огледалото.