седя на дивана и пия от вчерашния леден студен чай. духа от прозорците. чакам да ме заболи гърлото, за да се почувствам най-накрая доволна, че съм успяла да постигна поне нещо. прозорецът отсреща свети. протягам ръка да му махна, но той се прави че не ме вижда. лош прозорец, казвам си. пожелавам си да угасне. пожелавам си го силно и затварям очи. сещам се за онези дни, когато ме е наблюдавал със стъклените си всичковиждащи очи и е мълчал упорито насреща ми, като претъпкано със тайни сандъче, което не иска да се отвори. отварям очи. отсреща е тъмно. аз.. да не би.. глупости.. затварям отново очи. пожелавам си всички прозорци на съседния блок да угаснат. мисля си за недружелюбните съседи, злобният пинчер, който преди 2 дни ми захапа дънките, за пияния, който всяка вечер бие леля Мима и малката Поли, за бабичките, които шушукат като минавам.. да отворя ли очи?
тъмно е. главата ме боли.
май ще оставя останалите прозорци за утре.
goodbye, cruel world.
I''ll be sleeping.