Самовглъбена в себе си,в това което усилието ми изсква...забравих за тази част от мене(синята).Исках да забравя всяко съществуващо синьо,остана на безлюдния остров,осеян с мънички светещи камъчета водораслени усмивки,там където злото и непорочното се сливаха в безумен танц....обагрена от златни коси,избрах мълчанието навеки.