от терасата ан редакцията често гледам отрещната сграда.
понякога, вечер в стаята на възрастната жена е светло.
голяма празна и тъжна стая.
без движение
само тишина.
понякога старицата едва едва се дотътря до позореца.
понякога я виждам как лежи почти без да помръдва в леглото си.
а аз се притеснявам, тревожа, страдам, плача и изпадам в стрес...на отсрещната тераса.
нима и аз след известно време ще гледам така отстрани на някого...
и какво ли ще мисля?