тиха усмивка зад тиха маска, зле прикриваща сълзи. тиха усмивка, за едно тихо ''обичам те''. две тихи ''обичам те'', всъщност. искам да легна в купчина есенни листа и да си заспя в ръцете й. не знам защо ми се е впило като натрапчива идея напоследък. не че става дума за - о, боже - влюбване (пак), просто ми вдъхва спокойствие. не е престъпление да обичаш да гледаш нечия усмивка, нали? и просто да си мислиш за някое наистина добро същество, а не за всички гадости дето ги има и ги няма. просто се чувствам по-добре. осъдете ме ако щете. :)