понякога толкова не обичам реалността! :)
защото тя не е толкова красива и удволетворяваща, колкото мечтите, в които се потапяш и забравяш лоtото - летиш, усмихваш се и се пре,аждаш за един по-щастлrв свят, който очаква да го (пре)откриеш.
защото сутрините не са така сиви и дъждовни, за да ходим на работа или на нулев час Физическо (wtf?!), когато можем да пием топъл чай с канела, да гледаме дъжда през прозореца и някой да ни целува по рамото...
и въпреки това, Физическото в случая е еквивалента на реалното, докато всичко останало е <i>rubbish</i>, както би казал Алан с неговото englishman''s хладнокръвие.
е, аз като светла Балканска душа, ще продължа да си мечтая (в рамките на адекватността, разбира се) until the dream becomes reality :))