някак в последните минути си мислех, че ще се случи нещо уникално, ще ме прегази някой минаващ облак, някой случаен човек ще ми каже нещо изумително или изобщо...
вместо това: "преди 20 години в 11:40 се видяхме за първи път" и вече ми се плачеше, имала съм толкова стар, стар приятел...
вече няма да имам извинение за детинското си поведение. стоях на улицата като ковнат пирон и си броях секундите. сега знам как се чувстват краката, като им сложиш чорап.