умиращ лебед...
снежнобяло създание с черни очи,
сежнобял декор,
падащ сняг по сцената,
тишина,
онемяла публика-- и тази мелодия...
разбиваща на парченца сърцата, проникваща дълбоко и завладяваща--
усещаш собствената смърт, усещаш се безсилен, съзираш необятната тъга и затваряш насълзени очи в безсилно отчаяние--
не си способен да се пребориш, не можеш да сториш нищо... само гледаш и умираш!
нежно и студено-- тихо и обвито в тъга...
тишина..
тишина..
тишина