обичам ранните мъгливи утрини, особено онези, в които мъглата е толкова гъста, че виждаш не повече от 2-3 крачки напред и всеки непознат ти изглежда 3 пъти по-непознат.
и, знаеш ли, тогава сякаш ме изпълва едно топло чувство, че колкото и да сме различни, всички ние, които бързаме нанякъде и не обръщаме внимание на непознатите лица около нас, въпреки всичко се стремим към едно нещо.
да намерим пътя.
обичам ранните мъгливи утрини, особено онези, в които съм приятелка с мъглата.