как да кажа с чисто сърце, че мразя всички тези хора, след като съм част от тях? или съм бил, или ще бъда? всъщност наистина не мога да се понасям, но въобще не се отнася до мен това, в момента. как да измислиш, да предложиш, да осъществиш решение на проблем, след като си част от него? и дори като си част от него, се предполага, че знаеш общо взето за какво става дума - аз съм дотолкова насрано объркан, че нямам думи просто. да не би само с едно ''извинявай'' да се оправят нещата.. не, не се оправят само с едно ''извинявай''. раните си остават, завинаги. мразя нещата да са извън контрол. особено това. винаги е било извън контрол. извън моя контрол. искам да имам власт точно над мъката на определен човек - искам да изсмуквам всичко, което й се струпва - просто да изчезва, или да отива в мен даже, все тая. да се отмива, да съм канализацията, да съм купчината лайна на дъното на тунела - все някой, нещо трябва да е. но това няма да стане. нямам такава сила, да бъда нещо такова - собствената си изкупителна жертва. искам да съм мъртъв и да съм ангел-пазител. ако имаше ангели. и пазители. звучи глупаво нали.. не знам какво да направя, чувствам се отвратително безпомощен. мразя. искам да кажа, че всичко ще е наред. но как да го направя? как по дяволите да кажеш, че всичко ще е наред като всичко НЕ е наред?! думите пресъхват. както чаша кръв се съсирва. а и без това няма особена полза от тях.. а дали можех да променя всичко това? още преди години? да не е това, което е в момента. да е съвсем друго. можех ли или се надценявам? харесва ми да си мисля, че има някакъв паралелен свят, в който всичко е наред. всичко да е както трябваше да бъде още от началото. хубаво е да прекарвам минута-две в него. от време на време. и след това.. обратно тук, където всичко е отвратително, мръсно, гадно, пошло, низко, подло, лицемерно, егоистично, предателско, смъртоносно.. не мога да повярвам, че стават нещата които стават. това ли е истинския свят, в който навлизам, света на големите хора с истинските проблеми, света за който се иска червена точка с надпис ''18'' отгоре? не знам, не помня какво съм очаквал.. но не беше това. и евентуално за да започна да го променям, трябва първо да го приема, да призная съществуването му. което не ми е лесна задача.. и аз много хубаво си дрънкам тук, и си пиша някакви си работи, някакви си хави, че обичам, а как я показвам тая обич?.. отвратително. толкова съм виновен, колкото и другите. с какво да съм по-различен..