Снощи се напихме приятно, беше ми адски хубаво,имаше много момчета
but then.
<missplanning>>
мислех комбинации с него.
Незнам дали изобщо ми е писано да съм с някой.
Трябва да вложа(съвсем по американски) нещо повече от пари. Трябва да се удържа. ще успея!!!
(Някак си не си вярвам като пиша. Просто го констатирам)
Истината е, че съм се отчаяла от себе си и онези провали
и те ми висят като камбанки на ушите и дрънчат
всеки път като правя нещо трудно.
Време е.
Беше глупаво да си причинявам това. Децата в мен пищят.
Трябва да спра.. трябва да замина!
||Вечер поредна.
Заспиването- невъзможно.
Мишки се гонят в мозъка ми
гризат мислите ми и така
те си остават погребани във
вакуумния ми череп.
Ден незнам си кой откакто мечтите ми са заключени в бъдещето, далеч от мен.
Времето ми яде възможностите,ааа.. не че аз не му ги давам в устата като бисквитки.
Hello, wake up, Plamka!!
-излез от вечността и се пресели при нас за да не си толкова сама