дотолкова ли са ми изострени сетивата,че преживявам всяко нещо като трагедия? въобразявам ли си или всичко което се опитвахме да изградим започва да се събаря?
и не ми пука дали пак ще ме укоряваш че не говоря. не искам, не мога и няма.
не усещаш ли че всичко си отива малко по малко?още oт началото беше ясно, но ние бяхме слепи, а сега ни се навира в очите, за да покаже колко сме грешали.
искам си предния ред и спокойствие, макар и да бяха привидни, поне си бях свикнала с тях и се разбирахме чудесно.знаех че аз съм единствената за тях и те бяха единствените за мен, затова си бяхме достатъчни. не можеш да ме промениш. вълкът козината си мени но нрава не, изтъркано но вярно в случая.
i hate when i''m patiently waiting for the end.. but there’s no opportunity left..
it hurts me more than it hurts you, no matter what you think or say. its a matter of time..