скоро станаха две. едната е от плъв и кръв. другата мисля също. но почти виртуална. втората ме обърква и бърка бърка с миксера в главата ми и бърка бърка мислите ми и бърка бърка нейната мамица. дали са две не знам. не знам дали е и една вече. бърка бърка с миксера в главата ми. и ме влудява понякога. втората. първата аз влудявам. и се влудяваме и объркваме и не знаем и ние какво искаме. защото имаме нещо но се правим на капризни и искаме още. това е то алчност.
дано да се задавим с тая алчност.
(оставям една торба запетайки и тирета да си ги наредите щото на мен всичко ми е разбъркано)