Някой ден ще ти напиша писмо, от онези обикновените дето плика е по 50 стотинки с марка и на нея има нарисувана някоя от поредните грозни жълтозеленикави зелеви пеперуди.
[Обичаш ли писма?
А пеперуди?
Обичаш ли мен?]
Без адрес и име на подателя. Ще чакам да ме намериш. Успееш ли, значи е имало смисъл.
Тъжен си. Недей. Аз не съм. Думите са мисъл, мисълта игра.
Искаш ли да играем?
Усмихни се.
[Аз съм до теб, ти до мен.
Толкова е просто.
А защо не винаги се получава?]
Отивам да спя.