и аз отново съм самотна...
дори семейството ме изостави, а аз се бях приготвила за празнична вечеря... в момента не съм готова да понеса съвсем хладнокръвно самотата!
защо ми е толкова тежко от това, че съм сама?
тъпата ми сантименталност пак се обажда... и слабостта също...
ужасно! и само се оплаквам - толкова мразя да го правя!... заради другите..
пуф!
очаква ме поредната обикновена нощ насаме със себе си :(
(<i>i''m sick of myslef</i>... i want to occupy my attention with another.. ex..)